Село Бърдарски геран - столицата на банатските българи в България
Банатските българи са потомци на бегълци от католическите села в Никополско и Свищовско, които, след погрома на Чипровското въстание през 1688 година, се заселват в региона Банат, тогава част от Австро-Унгарската империя. След Освобождението на България през 1878 година, те се завръщат и основават пет села – Драгомирово, Гостиля, Брегаре, Асеново и Бърдарски геран, всички в рамките на Никополската католическа епархия. Най-характерната специфичност на банатските българи е техният език. Той е най-старият непокътнат български акцент, развивал се в продължение на доста години отвън рамките на родината, обогатен със заемки от немски, маджарски, влашки, сръбски, турски и други На него се твори много съществено през годините и многочислените книги, издавани в Банат, са удостоверение за интелектуалния капацитет на дребната общественост. Диалектът е приет от проф. Стойко Стойков за втория формален вид на книжовния български език. През 1887 година няколко десетки български фамилии от Банат основават селото. Още през април 1893 година към тях се причисляват и немци, произхождащи от Швабия, които са много многочислени в Банат по това време. Те не идват по спогодбата за преселването на банатските българи, само че получават също толкоз земя. Те към този момент били съжителствали добре с българите в Банат и се надявали да съумеят тук, тъй като банатските българи, които са земеделци, имали потребност от занаятчии. Сред немците такива се срещали по-често.
Когато пътувате към Бърдарски геран, първото, което виждате в далечината, е кулата на така наречен „ немска черква ”. Ако с вас пътуват посетители, ще би трябвало да им обясните за какво се назовава по този начин и неизбежно ще задълбаете в историята на селото. Тя е учудващо добре позната на всеки негов гражданин, гордеещ се с предишното и предците си. Колкото повече наближавате, толкоз повече стартира да се вижда и камбанарията на другия храм. Така, навлизайки все по-навътре в пространството на банатските българи, ще бъдете посрещнати от два храма, издигащи кулите си в небето и извличащи сълзи от очите на всеки, който се завръща у дома след прекомерно дълго неявяване. По пътя, декориран с величествени иглолистни дървета, стигате до „ Свети Йосиф ”, който е естественият център на обитаемото 
място, и напълно ще забравите, че сте видели още една кула на идване. Сега немската черква чака реституция, защото е част от манастирския комплекс на сестрите бенедиктинки, най-сетне съумели да си върнат отнетия преди десетилетия парцел. На мястото на в миналото известното немско учебно заведение следва да се възроди още веднъж концепцията за немско обучение и немски културен център. С това Бърдарски геран ще се трансформира в неповторим остров в Северозападна България. Средноевропейска архитектура, друг нрав, характерни обичаи и порядки, неповторим фолклор – всичко трансформира селото в в действителност удивително място. Селото пази живи и действени връзките си с банатските българи по целия свят, а също одобри подадената за помощ ръка от немската общественост в лицето на сестрите бенедиктинки и на посолството на ФР Германия. Това малко село, което помни предишното си, има бъдеще. В това имат вяра освен жителите на Бърдарски геран, само че и всеки, който даже за момент се допре до магията и особената атмосфера на това място.
Битът и културата на банатските българи са образувани в течение на епохи. От преселването в историческата област Банат, където са известни като „ южноунгарски българи “ или както те се назовават „ павликяни “, до завръщането в родината след Освобождението, където околното население стартира да ги назовава „ банатчани “. През всички тези години банатските българи се обособяват в обособена българска етно-религиозна група със свои отличителни характерности. Те изповядват католицизма, приказват собствен акцент, пишат с латински букви и имат самобитна материална и духовна просвета, мощно повлияна от локалното унгарско, немско, румънско и сръбско население.
Днес страж на банатската българска просвета в „ столицата на банатските българи “ – село Бърдарски геран, е Народно Читалище „ Съединение – 1923 “, чиито настоятелство и самодейци с неотслабващ възторг, сила и взаимност, макар тежките стопански и обществени рецесии, не престават да ни припомнят кои сме, за какво е належащо да съхраняваме и предаваме от потомство на потомство нашето завещание, какъв брой хубаво е да си част от нещо друго, неповторимо, да бъдеш образец за подражателство и да се гордееш с предишното и да градиш сегашното на родното си място. Ние имаме отговорността да поддържаме живеца на бита и културата на банатските българи като запазим най-хубавото от традициите и ги развиваме, тъй че в днешния забързан и софтуерен свят, да имаме място в сърцето, което да принадлежи на корените, на общността, на споделения момент. В тази връзка самодейците от Бърдарски геран наред с присъединяване в разнообразни планове, срещи и начинания, където показват общността на национално и интернационално равнище, през последните години възродиха и сътвориха такива на локално равнище за всички банатски българи, пръснати из България и по света не просто да бъдат виртуални фенове, а да намерят мотив да се връщат вкъщи, да вземат присъединяване, да се допрян до традицията в най-чистия ѝ вероятен вид и да усетят силата на идентичността.
Три събития се обрисуваха като съществени културни исполина през последните години. Те обявиха с мощен размах позициите си и ги затвърдиха, получавайки поддръжката на многочислените усмихнати лица, които с присъединяване си направиха първата стъпка към укрепването на връзката сред поколенията, без значение от дистанциите, разбиранията и настроенията.
Инфо: www.bardarskigeran.eu
